ИСТОРИЯ НА Читалището

 Човешката памет е така устроена, че след време губи подробностите и детайлите на много дати и събития, които избледняват и чезнат. Тогава идват на помощ историята и спомените. Нека с тях да се върнем 75 години назад, на 03.02.1938 година. На тази дата по идея на кмета Захари Велчев, епархийския свещеник Василий Топузлиев, главния учител Никола Костов, Недялка Захариева и Мара Куцарова, в с. Гледка се основава първото народно читалище, което да бъде пазител на родовото мислене и опора на творческите пориви на народа. Наричат го „Родопски фар”.

Първоначално за негова сграда служат параклисът и дюкянът на Петър Грудев, докато бъде построена специална сграда за целта. За председател е избран отец Василий Топузлиев, за библиотекар и касиер Мара Куцарова, а за секретар Василка Костадинова. По онова време неговите членове са били само 34, но успяват да набавят и литература за създадената библиотека, подарени са 54 исторически книги от училището и църквата. И така е положено началото.

        И закипява живот в новооткритото читалище. Книгите непрекъснато се увеличават и почти не се застояват по рафтовете.Това налага и откриването на подвижна библиотека, която да обслужва младежите от околните села. Увеличават се даренията, нарастват и приходите от изнесените тогава представления на образувалата се към читалището театрална трупа. През 1950 година се сформира и битов оркестър с ръководител Коста Дяков – гайдар, Делчо Недев – кавалджия, Андрей Дамянов – цигулар и битова група от 20 жени и 3 мъже, с ръководител Димитър Топузлиев. През 1952 – 53 година се разширява дейността на читалището. Създава се танцова група с ръководител Тодор Момчилов.

           Годините 1976/78- 1981/85 са години на високи постижения и награди, читалището се превръща в активно културно средище. Расте броя на участията на читалищните състави, което води до множество награди и медали.

            Годините 1988, 1989, 1990 са доста трудни за читалището и все пак то продължава да поддържа 7 различни групи. Условия за работа липсват. Но въпреки това всички усилено се готвят и вземат участие в 50 – годишния юбилей през м. ноември 1989 г., а читалището е наградено с орден „Кирил и Методий” II степен. За съжаление някои от тези форми прекратяват дейността си, поради финансови причини. Остава само състава за автентичен тракийски фолклор „Капитан Петко Войвода”, който прераства в ансамбъл, и оркестъра за народна музика към него, който съпровожда състава. В него пеят духовни наследници на посланията от миналото, продължавайки живота на създаденото през вековете от народната ни творческа стихия. Повече от 30 години с богатата си дейност е участвал и продължава да участва в много местни, национални и международни фестивали. Те ревностно съхраняват автентичния тракийски фолклор и го предават на младите поколения. Много са дипломите, грамотите и предметните награди, които са равносметката за неговата дейност – златни медали от Копривщица, Рожен и Неделино. Лауреат е на Международния фестивал „Евро фолк”, грамота и специална награда от Тракийско дружество „Одринска епопея”, Златен медал „Капитан Петко войвода”, Международен фолклорен фестивал „Охрид Оупън” в Р. Македония, Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува, участия в телевизионни предавания и множество събори – Априлци, Хасково, Стара Загора, Златоград, Благоевград, Варна, Разлог, Ардино, Сливен, Аврен, Кърджали, Неделино. Международната организация за народно изкуство издава Сертификат за Категория I на коледарската група, Грамота за участие в Третия международен преглед на фолклорните ансамбли, издадена от националната секция на ЦИОФФ към ЮНЕСКО в България; Диплом за участие в XI Международен фестивал за автентичен фолклор в с. Дорково, където ансамбълът получава правото да се изявява на Международни фестивали извън страната. През 2012 г. е вписан в системата „Живи човешки съкровища”. Ансамбълът постоянно се увеличава, идват и млади хора, които желаят да участват в него. Той е с най-много и големи изяви в община Кърджали и областта.

          От 2008 год. към читалището е създаден фолклорен танцов състав „Тракийска младост” с ръководител Георги Бояджиев. През състава са преминали над 100 деца от 8 до 18 години. За кратък период от време са подготвени за участия в различни изяви – регионални, национални и международни фестивали – Международен фестивал „Перперикон”, „Арда фест” – Кърджали, Национален тракийски събор – гр. Кърджали, „Орфей пее с морето” – гр. Приморско, Международен фестивал в гр. Лиму, Франция, Международен фолклорен фестивал „Малешево пее и танцува”, Участие в Р. Гърция . През 2011 и 2012 години получава златни медали от Националния фолклорен фестивал – Неделино. През 2012 и 2013 г. на балканския шампионат „Жива вода” в Хисаря му е присъден GRAND PRIX „Златен Орфей”, златен медал и званието Балкански шампион; първо място в Първомайското фолклорно надиграване – конкурс „Танцувай с мен”, участие в международен фолклорен фестивал „Хоро весело” в гр. Радовиш, в Република Македония; Участие на Фолклорен танцов състав и Самодеен колектив в европейския проект „Мостът – кръстопът на култури”; участие в благотворителен концерт под патронажа на Областния управител Иванка Таушанова в подкрепа на децата с увреждания „Да подарим надежда за Коледа”. Участие в общоградски тържества организирани от Община Кърджали и много други. Двата състава взимат участие и в телевизионното предаване на ТВ „СКАТ” „От българско по – българско” с водещ Галя Асенова.

          Библиотечната дейност на читалището никога не е преставала да съществува. Динамичен е живота в библиотеката. В момента книжния й фонд е над 13 000 тома и непрекъснато се обогатява, благодарение на дарители. През 2010 г. по проект на Глобални библиотеки, е оборудвана със 7 компютъра. В резултат на това посещаемостта в библиотеката се увеличи многократно, а читалището се превърна в притегателен център за стари и млади. Извършват се различни мероприятия, правят се презентации за празници и чествания, организират се тържества.

          През 2011 г. в читалището се откри школа по изобразително и приложно изкуство с ръководител Светла Нучева. Децата от нея участват в множество конкурси, където печелят грамоти и награди. Към читалището има и „Клуб на природолюбителя”, който ежегодно организира изложба – базар на птици и други животни. А от клуб „Приятели на книгата” децата участват в литературния фестивал „Петя Караколева”, който се организира ежегодно, както и в различни други конкурси. През 2015 г. се създаде и клуб „Здраве” с ръководител Здравка Димитрова. Съвместно с РЗИ – гр. Кърджали, Общински съвет по наркотичните вещества и БЧК се изнасят лекции, презентации и се провеждат беседи и обучения.

През 2016 г. се сформира Детска вокална фолклорна група „Сладкопойниче” с ръководител Гинка Матева. Групата участва в редица фестивали и събори – „Орфеево изворче” в гр. Стара Загора – присъдени 2 сребърни медала, „Орфей пее с морето” – Приморско, Първи национален конкурс „Димитър Гайдаров” – гр. Казанлък – присъдена втора награда, Национален тракийски събор, организиран от Тракийско дружество – гр. Кърджали, участвали са в предаването „Полет над Родопите” по Национално радио, с водещ Божидар Чолаков, участвали са в Фестивал на детското творчество „Петя Караколева”, събори и други тържества.

През 2017 г. се създава Рок-бандата “Old school band” – с множество участия – в бар „FRIENDS”, участие в празника на гр. Джебел, посрещане на първото юлско утро на брега на язовир Кърджали, участие в концерт „Рок за бъдещето”, организиран от Цвета Караянчева, зам.-председател на 44-тото Народно събрание.

             И днес то продължава да изпълнява националната повеля – да съхранява традиционните интонации в духовния ни живот и да ни предпазва от обезличаване. В него като в палитра са съчетани цветовете на познанието, на изкуството и на възпитанието. Те са свидетелства за неугасимия дух на българина. Заслужават признание всички наши самодейци, които в трудното време, в което живеем, дават по нещо от себе си, за да възкресят духовното начало на българина, да го съхранят и предадат на поколенията. Наред с тях благодарим и на нашите дарители. Без тяхната помощ читалището не би било това, което е днес.